"До извора от жажда ще загина"Вийон

 До извора от жажда ще загина
и огън ще запаля в пепелта.
Нощта ще бъде рамка на картина,
платно ще бъде падаща звезда.

Ще взема две-три перки против вятъра,
откраднати от някой въртолет,
ще се заровя някъде в житата
и ще запея като стар тромпет.

Ще си направя въздух - за да дишам,
живот - за да живея и умра,
ще си измисля думи - за да пиша,
и свят и мит - така да изгоря

****

 Мои тъжни слънца -
по погрешка с мастило заляни,
мои голи луни -
със огризани бели сърца,
мои клети щурци -
не усетили дъх на поляни,
мои нощи -
сковани във четири бели стени,
мои мъртви любови -
не намерили люляков вятър -
да ви скрие във вашите сини мечти,
мои черни слова -
във калъпи от чувства изляти -
все различни,
но всичките с мои черти.
За добро или зло
сте наречени
да сте с мене
в трошица от вечност.

***

 Обичам,
защото това е единственото,
което искам да правя.
Пиша,
защото това е единственото,
което мога да правя.
Живея,
защото това е единственото,
което трябва да правя.
Друго,
просто няма. И сложно.
Това е.