Въпросите и отговорите ми:

Как се чувстваш като избрана за "Личност на 2007 година" в Езиковата?

Нямам думи да го опиша! Страхотно се трогнах от този жест, почувствах някак си, че все едно не съм се отделяла от любимото ЕГ. Само фактът, че не са ме забравили, ме радва безмерно много. Не съм сигурна дали във всичките щастливи мигове в Езиковата, пък и след това, когато съм седяла пред свършения факт и съм си казвала – „Ето, това е наградата за всичко! Заслужаваше си и още как!” съм се чувствала по-специална,отколкото сега.

Как разбра за анкетата на "Атлантида"?

Беше изключително странно! Отивах до един колега миналата седмица, за да го взема да ходим на стол и по-пътя натам ми се обади Дидски, най-близката ми приятелка, преливаща от всякакви емоции и ми каза, че в Троян (тя е оттам...) гласували интензивно за мен. Аз тогава нищо не знаех и тя ми обясни. Беше по-въодушевена и от мен.

Преполагаше ли, че ще има такъв голям интерес към анкетата?

Нямам идея какво разбирате под „голям интерес.” Но наистина не съм очаквала над сто човека, зяпайки мониторите си, да си харесат Васлето и да я подкрепят с единствения си глас. Конкуренцията си я биваше.

Очакваше ли да спечелиш тази анкета?

Не. Сега, всеки би си казал, че естествено, че това ще кажа, но реално, не съм се надявала на нищо такова, не го правя по принцип, не очаквам нищо, така животът винаги ме изненадва и то приятно, както сега. Беше наистина адски мило и готино от ваша страна да ме сложите там.

Какво ще кажеш за конкурентите?

Както споменах, конкуренцията си я биваше. Там, в този списък, бяха мои близки съученици и приятели, другите дори и бегло, но бяха мои познати. Всички - живи и активни дейци за общественото благо, страхотни хора, заслужаваха „титлата” не по-малко от мен! Има време обаче, да не се отказват! А що се отнася да това, ако мога да го вмъкна тук, деля това място – Личност на Езиковата за 2007 година, с целия си випуск, защото това беше Нашата година в училище, последна и кулминативна. Ще я помня винаги с цялата й магия.

Какво избра да учиш? Харесва ли ти специалността и Софийския университет?

Още е твърде рано да кажа дали ми харесва специалността, защото не съм проникнала в същината й. Избрах да уча Стопанско управление, води се най-елитната икономическа специалност в страната, или поне е така по всички медии. Но това, което мога да кажа за момента, е, че нищо не ме е разочаровало, даже напротив, не съм и подозирала, че толкова ще се кефя тук, в такава среда (и все пак да не забравяме, че съм в сесия и още не знам как ще завършат нещата, може и да си променя становището :P).

С какво ще запомниш 5-те години в Езиковата?

Този път ще съм по-кратка в отговора на въпроса – с приятелите (Дидски и Георги най-много!) и с щастието, което изпитвахме в миговете заедно... дори и с немския ще я запомня (който между другото сега оценявам колко ми е скъп!).

Какво смяташ за анкетите за "Личност на месеца" и "Личност на годината" в Езиковата?

Мисля, че са доста оригинална идея! Трябва да ги разнообразявате и да не ги изтърквате, защото са супер начин за съживяване на „умрялата” обстановка в училище (каквато може да стане тя понякога) и за предизвикване на по-голям интерес към сайта! За пореден път се доказва, че Езиковата е училище, което привлича учениците си и в неучебно време.

Какво ще пожелаеш на приятелите от Езиковата в Ловеч?

Най-близките ми приятелите си го знаят, защото всеки ден им го напомням, но тъй като в ЕГ всички са като приятели, или поне след като завършиш, така ги чувстваш, ще пожелая следното: насладете се максимално на всичко, което животът в Ловеч и в ЕГ ви предлага! То е уникално! (Това наистина не е лъжа!) .Не губете време в терзания за глупости, времето ви в училище наистина изтича, оползотворете го, както смятате за най-добре. Накрая пак ще ви е мъчно, ама поне да има защо!

За снимката:

Тази снимка не е може би това, което човек очаква да види по такъв повод, но за мен символизира нещо, което бих искала да отправя като послание. Всички сме зависими и ограничени от времето – то ни „връзва ръцете”, но същевременно то ни дава възможност да правим всичко, което правим. Оправданието „Нямам време!” е много неистинско, защото всички имаме еднакво много време, просто трябва да умеем да боравим добре с него. През целия ми живот все нямах време и се мъчех да вмъкна максимално много неща в едното денонощие и никога не бях доволна. В осми клас изчислявах колко време от живота си губя в сън. Беше много стряскащо откритие! Иначе времето е най-ценното, което имаме, сега като тръгна да обяснявам всички неща, които съм правила си се чуда сама на себе си как успявах, пък все нямах време. Абе просто казано – ценете си времето и го използвайте както ВИЕ и никой друг смятате за добре.