Здравейте!

“Като заваля, та цяла неделя....”

Валят успехи, изсипват се нови и нови постижения, редят се училищни победи в нашата “Алея на Славата” и това не може да не буди чувство на гордост, не може да не окрилява, да не буди жажда спортен “хъс” за още и още. И няма как да бъде друго в едно училище, което е Школа за шампиони, което калява ценни личностни качества, което дава шанс за полети, което прави мечтите ни все по-големи и по-големи.

И когато става реч за Мечтите...Имам и аз една мечта..

Е, повече са – но една много силно ме “човърка” отвътре. Искам в “Алеята на Славата” да срещам нови и нови имена. Във Форума –също. Искам да чувствам, че всеки ден в училището освен “обучителен процес” се случва и нещо Друго- и това Друго е вълнуващо и пълно с енергия, с Живот. Искам, като наближава Фест – всеки ден в училище да усещам тръпката му. Искам като наближава Училищен празник –и това да се носи във въздуха на училищната сграда. Искам като тук-там ученици правят проекти –независимо от каква величина – дали европейски, или просто училищна задача –да има гласност. Защото всеки труд и всяко усилие е стойностно и заслужава нашето уважение и адмирации. Не искам капсулиран и затворен живот! Искам да си говорим, да споделяме, да обменяме опит! Да се радваме заедно и да скърбим заедно –ако има такива моменти...Искам заедно да променяме, измисляме, сътворяваме. Не да си живеем като отделни частици от пъзела, а да сме целия пъзел....Това е част от мечтата ми – малка частица от пъзела...Дано пролетта и нашите общи усилия успее да го подреди!

Нали в Езиковата мечтите винаги се сбъдват!!

Радина Попова