Пътешествениците (кликни за по-голям размер)
В периода 14-26 юли група от 32 ученици от нашето училище с ръководители: Р. Попова, Л.Брънекова, В.Георгиев, К.Гадевска, посетиха Бавария като гости на Народно училище Фрийзенрийд, с което имаме дългогодишни партньорски връзки. Мотото на настоящата визита беше “Europa zu Gast bei uns”, тъй като събра на територията живописната област Алгой едновременно гости от България и Великобритания. За първи път в историята на междуучилищния обмен бяха планирани и съвместни / с гостите от Notrh Walsham/ инициативи. По традиция ученици и преподаватели бяха настанени в приемни семейства, което е изключителна възможност не само да бъдат проверени знанията по езика, но и за откриване спецификата на чуждата култура, за създаване на нови контакти и приятелства. По време на престоя си в Германия учениците имаха възможност да посетят Мюнхен, Кемптен, Кауфбойрен, да се насладят на красотата на Баварските замъци и базиликата в Отобойрен, да се забавляват в Sky line park, да съпреживеят невероятната атмосфера на Taenzelfest-прочутия карнавал в Кауфбойрен, да посетят фабрика за стъкло, която изработва продукти за Сваровски, да представят частица от българската култура с постери, песни и народни танци, да открият топлината и непосредствеността на хората във Фрийзенрийд, Байзвайл, Бльоктах, Егентал. Затова и сбогуването с тях бе сбогуване през сълзи, сбогуване с чувството, че се разделят с нещо, което истински ги е развълнувало. По време на пътуването групата имаше възможността и да се докосне до красотата на хърватския град Загреб, до атмосферата на австрийския Залцбург, до достолепието, което излъчват швейцарския град Белинзона и италианските: Верона, Падуа и Венеция. Незабравимо ще остане и посещението във фабрика за шоколадови изделия в Швейцария. Усмивките и доброто настроение не напуснаха “пътешествениците” по време на екскурзията, както и самочувствието и увереността, че могат да общуват на чужд език, че се разбират с другите в голяма Европа, а това поражда и желанието да се учи и може повече, както и мечтата да се пътува отново.
|
Трир, октомври 2007
Хинденбург гимназия
8 месеца са много и малко време за да станеш част от една училищна общност, която има много организационни структури и си е поставила за задача да даде знания и формира умения за
1. Намиране на информация по даден проблем и критичното използване
2.Общуване на основата на взаимно уважение, справедливост и солидарност
3.Разпознаване на конфликти и разумното и мирно разрешаване
Всичко звучи много познато. Изненадващо е , че във всеки час без значение дали става дума за история, английски език или изкуство се работи по постигането на тези цели. Разбира се, че обществените цели са тези които определят образователните и те подлежат на непрекъснато развитие. Но само ако се обърне поглед към училищната общност, която е една една пъстра мозайка от различни националности (немци, французи, руснаци, гърци, азиатци, африканци) става веднага ясно колко наложително е да се работи в това направление. До сега не видях ученици да се бият, да тичат по коридорите, да се охлаждат с вода и други подобни „забавления”. Седят си кротко на пода пред класните стаи до идването на учителите, които ги отключват. В гимназията учат деца от 5 до 13 клас. Невъзможно е да севидят големи ученици да тероризират по-малките. Точно обратното – стараят се да им помагат при трудни ситуации. През межзучасията, които са 5 минути няма дежурства на учители с изключение на голямото /20 мин./. Тогава всички ученици са длъжни да напуснат класните стаи и учителите саледят това да се изпълнява.
Учители и ученици се отнасят отговорно и ангажирано към ежедневните си задължения. Общият стремеж е да не се губят много часова, но не се ограничават отсътвията на учители щом това се налага. Това се постига със заместване, за което има информация от предния ден.
Училищното ръководство осигурява планирането, организирането и управлението на учебния процес. С изненада установих, че то не изпълнява контролни функции по спазване на работното време. Тази функция е предоставена на учениците и те не позволямат закъснения за часова, а за невлизане в час не може да става дума. Такава практика не може да съществува и учениците да не са защитили своето право на качествено образование и спазване на правилника.
Това което прави Hindenburg – gimnasija желано училище са разнообразните извънкласни дейности, които подпомагат развитието на чуждоезиковото обучение, стимулират талантливите деца и дават възможност за изява.
В подкрепа на чуждоезиковото обучение / в гимназията може да се придобие френска диплома/ са многобройните обмени с училища от Франция, Англия, САЩ. Към този момент се поддържат връзки с училища в Franzija , Anglija i USA. Kum tosi moment se podurjat wruski s u4ilista w Voisenon, Phalsbourg, Metz, La Reunion, Lille, Chorley, Boston. В обменните групи участват ученици от 6 до 10 клас. Организирано е и двуседмично разменно обучение на младежи от френските провинции Бургундия и Лотарингия. Установено е сътрудничество с университета в Трир в областта на романските езици. Организират се различни семинари и клубове. Важно място в извънкласните дейности заемат екскурзиите на отделните профили и класове , учебни пътувания и седмица на проектите на всеки 2 години.
Са ктивното участие на настоятелството и родителите се реализилат различни проекти. За изминалата гоздина по-значими бяха:
Vestigia Caesaris (за римското наследство по програма Comenius), Karl Marx-Projekt, Agenda 21, Demokratie lernen und leben.
Сред утвърдените извънкласни дейности са ученически хор от 5-6 клас, училищен хор от родители, учители и ученици, училищен оркестър, Big Band (джаз формация), театрален клуб, клуб по изобразително изкуство, спортни клубове по хандбал, баскетбол, тенис, плуване, шахмат.
Към извънкласните форми се отнася и подготовката на ученици за участие в националнип състезания по математика, чужди езици, европейско състезание по немски език, изобразително изкуство, спорт. При такова разнообразие от дейности е ясно, че възможностите за развитие и изява на учениците са големи, което я прави предпочитано учебно заведение. Чрез тези клубове се осъществява подготовката за традиционни празници в училището, като стремежът е непрекъснато да се обогатяват и развиват. Към утвърдилите се традиционни празници принадлежат новогодишен концерт, летен празник на гимназията, есенни музикални дни, тържествено изпращане на абитуриентите, футболна среща между отборите на учители и ученици в края на учебната година. Към тях се прибавят и различни други изяви, съобразно творческите решения на отделните клубове. През изминалата година това беше мюзикълът „Константин” , а в края на септември беше прдеставена пиесата „Майка смърт и нейните деца”.
Това , което прави силно впечетление е особения интерес на младите към тези дейности, всеотдайността на ръководителите на клубовете / не получават заплащане за това/, безрезервната подкрепа на всички /ръководство, колеги, родители и ученици/. Без да търся паралел с нашето училище и без преубеждение може да се каже, че така организирана извънкласната дейност заема значително място в училищния живот и е много по-ефективна в изграждеането духа на общността, утвърждаването на толерантност, взаимно уважение между учители, ученици, родители.
Опознаването на това немско училище, на методите на работа и целите, които се постигат са за мен добра отправна точка за сравнение с нашата гимназия. Съвсем есдтествено се стига до оценка на това, което сме и което бихме могли да бъдем. Разбира се, че имаме нашите добри традиции, но те се нуждаят от непрекъснато осмисляне и развитие в духа на нашето съвремие. Нужен ни е критичен поглед към нас самите и много усилена работа, която може да бъде и забавление стига да променим нашите нагласи и да се върнем към духа на съградилите това училище в края на 19 век – основоположниците на чуждоезиковото обучение, превърнали това училище в еталон на добро образование и всестранна подготовка.
|
Днес 3.10.2007, се събудих в 5 часа и отпътувах за Ловеч, където имах среща със съучениците ми, които също като мен очакваха с нетърпение своите гости от Volksschule - Фризенрийд.
След около 3 часа забава в автобуса, напът към София, най-сетне пристигнахме в столицата и се насочихме към летището.
...минути на вълнение,нетърпение и притеснение у всеки....и ето го и самолетът...ето ги и тях....
Всички с усмивки на лица, малко нервни, отново бяхме в любимия автобус, този път с различни събеседници.
Започнахме да обсъждаме обичайните теми – музика ,хобита, приятели, естествено на любимия ни немски.
Късно следобед пристигнахме в Плевен, където запознах Тобиас /моето германче/ с родителите ми и с обстановката в родния ми град.
След кратка разходка до центъра, се прибрахме и Тоби за пръв път опита сладостта на българската кухня.Вечерта мина добре, въпреки късчето притеснение, което присъстваше у всеки ......
Поредната сутрин.....започна с обичайното ранно събуждане....
В следващите дни Тоби имаше възможността да опознае Ловеч, Плевен, Велико Търново, известната у нас пещера "Сеъва дупка", както и всички ТЕЕН-заведения /с моя помощ/. ...........
...................
10 октомври...поредното утро за мен....но и последно за Тоби в България / поне за тази година/....Разменихме си подаръци, които поразведриха амосферата преди предстоящата раздяла....
Гостуването на нашите приятели ме зареди с много приятни емоции, научих доста неща за немската култура и история, докоснах се до немската народопсихология, доста по-различна от нашата.
Мисля че българите имаме много по-богата душевност, но страдаме от липса на eвропейска дисциплина. Усеща се разлика се и в ритуалите, начините на поведение, природата на емоцията, на взаимоотншенията...... за мен това беше едно незабравимо преживяване....
Не знам какво точно ме очаква оттук нататък........, но предполам ще е ранно събуждане..
|
Начало
Нагоре