За Подкрепата...

Предколедно училището ни шуми и е пълно с най-различни емоции. Някой се вълнува от класните, друг пък – кога ще има клуб, трети събира списъци за обучение на таланти, четвърти може би се опитва да бъде навсякъде...Декември е доста неспокоен месец от нашия живот. И сред напрегнатото ни тичане напред-назад и нагоре-надолу по етажите дано да сме забелязали през отминалата седмица един самотен, не много цветен афиш...Той ме върна една година назад, когато един развълнуван и разтревожен клас трескаво търсеше пътища да помогне на своя съученик. Чудеше се дали да пише на Слави Трифонов, на Българската Коледа, дали да участва в телевизионни състезания, дали да търси помощ от родителите. Тогавашният 11-е живя и живее с вълненията на Петър, на когото Съдбата отреди трудния дял да се изправи срещу Болестта. Съвсем в навечерието на Коледа тогава малките по възраст / нека никой не се обижда от това определение/ ученици в Гимназия за чужди езици “Екзарх Йосиф І” доказаха, че са способни на Големи и Благородни Дела. Сами, и без особената помощ на възрастните, събраха сериозна за училищните мащаби сума пари, с която подпомогнаха първото заминаване на Петьо за Германия. И това беше безспорно знак, че в училището ни  има хора, които знаят и могат да преценяват кое е истински Важното в живота, как се защитава Кауза, как се подкрепя Приятел.
През изминалата година Петър Йочев извървя дълъг път през изпитанията на едно тежко лечение. Извървя го със Смелост, Воля и Дух. Но част от този дълъг път все още не е измината. Част от Изпитанието все още предстои...
На 15 декември Община Ловеч организира концерт в подкрепа лечението на Петьо. Нека и ние го подкрепим. Нека малките ни дарове и малките ни жертви влеят още малко Кураж и Надежда на едно силно момче. Защото подкрепа означава на само средства, а и Дума,  и Мисъл, и Грижа. Нека не само учениците, преподавателите, родителите, представителите на Училищното настоятелство, на и гражданите на Ловеч, и бившите ученици на Езиковата, пръснати и успяващи по целия свят ЧУЯТ и ЗНАЯТ, ЕДНО ДЕТЕ, ЕДИН МЛАД ЖИВОТ, ИМА НУЖДА ОТ ПОДКРЕПА. А всеки сам решава и сам намира начина, по който да я изрази...

Радина Попова

Здравейте!

Нашата гимназия е свикнала на похвали и благодарности.  Получаваме ги ежегодно по най-различни поводи – победи в състезания или олимпиади, участия в различни форуми, обмени и събития. Някак сме свикнали с похвалите и ласкавите думи. Приемаме ги рутинно и без емоция.
Наскоро, обаче, приехме благодарности по един особен повод. Затова, че в нашата гимназия учат деца , проявили изключителна честност и предали в полицията намерена от тях крупна сума.
За Полина, Стела и Христо тази постъпка, сигурно, е нещо нормално. И вероятно се чувстват притеснени от  шума и благодарностите, с които ги обсипа местната полиция. Може би е трудно да проумеят, че подобна постъпка е истински анахронизъм в раздираното от меркантилни страсти съвременно общество.      
Всъщност постъпката на Полина, Стела и Христо е един малък, но светъл лъч. И вдъхва вяра – че в страната, превърнала се в символ на корупция и далавера честността съвсем не е убита кауза щом има своите млади следовници.
Ето за тази поувехнала надежда трябва да благодарим! На Полина, Стела и Христо!

Иво Райнов