• Най - новото от раздел "Слово"
• Лист със всички публикувани произведения

ГЧЕ „ЕКЗАРХ ЙОСИФ I” В ЕВРОПА

Изумително е колко е известна ловешката гимназия „Екзарх Йосиф I”. Не можете да си представите колко много хора са чували за нея, независимо какво точно. Можем с гордост да кажем, че името на гимназията, което ние сами създаваме, реално работи за нас. Хиляди възпитаници и учители са се трудили за този имидж и ние днес го получаваме наготово с единствената задача да продължим и доизградим тази здрава основа. За хората, които никога не са били в нашето училище, то си остава една мистерия, изтъкана от слухове за героично мъченичество в учението, несравнима атмосфера на сплотеност и задружност, традиции и гаранция за успешен старт в живота. Какво точно се случва между стените на жълтата сграда, какви тъмни опити и експерименти се провеждат в нея? Тази информация си остава привилегия на всеки, който се е докоснал по някакъв начин до живота на гимназията. В този смисъл какво точно е тя е въпрос на гледна точка и наличието на толкова разнообразни мнения ме навежда на мисълта, че те трябва да видят бял свят и да се обменят по някакъв начин.

Спомням си, когато моята сестра, завършила нашата езикова гимназия, се яви на кандидатстудентски изпит във Велико Търново. Докато той траеше, аз и баща ми седнахме в едно кафене и тъй като нямаше свободни места, намерихме се в компанията на две майки. Заприказвахме се и се оказа, че техните деца са от същата гимназия. Завърза се стабилен разговор и баща ми остана изумен. За петте години, в които сестра ми е била в езиковата гимназия, той я е посещавал твърде рядко, ако изобщо, и един невероятен факт му е убягнал. Не е тайна, че в гимназията преобладават момичетата. Но моят баща никога не си беше представял, че в което и да е училище би могло да има само 4 кабинки в дамската тоалетна (една от които по това време не работеше)! Пет години по-късно това откритие, разкрито от двете дами в едно великотърновско кафене, искрено го изненада. По това време аз тъкмо бях завършила девети клас и вече две години се бях редила на опашките в дамската тоалетна и бях забелязала, че поради твърде специфичното им разположение спрямо входа на училището и твърде ограничения им брой, те успяват да уведомят всеки посетител, притежаващ нормално обоняние, за своето съществуване. Въпреки това, баща ми не научи за спецификата на тоалетните в езиковата нито от сестра ми, нито от мен. Защото ние, както и всички останали, не смятаме това за нещо крайно неприемливо и възмутително. Дори да сме си го помислили, ние сме го приели и сме се примирили и дискусията по въпроса си остава на ниво хронично оплакване. Когато повдигнах този въпрос в новосъздадения напоследък ученически парламент, получих отговор, че това е дискутирано вече много пъти и е изгубена кауза. Аз много добре разбирам, че сградата на училището едва стига за класните стаи, пък какво остава за екстри като тоалетни, но това не означава, че трябва да търпим. Смятам, че изобщо не е наша работа да мислим как този въпрос трябва да бъде решен – това е работа на ръководството на училището и то е длъжно да намери изход и да осигури нужните условия на учениците. Преди България да се присъедини към Европейския съюз, аз бях твърдо против това да се случи и смятам, че училищните тоалетни са едно от хилядите доказателства за дългия и тежък път, който имаме да извървим, докато заслужим членството си. Защото смятам, че характерна черта на европееца е неговият стремеж към по-добри условия на живот, а не примирението със статуквото. Точно затова ще отбележа и други посоки, в които гимназията би могла да се развива.

Има един още по-голям проблем. Когато бях подготво си спомням, че от прозорците на стаята духаше. Ех, човек рядко оценява това, което има. Не след дълго смениха дограмата на училището, а аз смених стаята си и се намерих на първия етаж с уплътнени прозорци и големи радиатори. Пролетта по принцип възражда човека, но възраждането е много по-осезаемо за един прекарал в жега и задух зимата ученик. Сигурно всички сте съгласни, че има някои ужасни скучни и тягостни часове, но ако прибавим към тях липсата на кислород и високите температури, получава се един транс, който прави невъзможно протичането на каквито и да е мисловни процеси. Горкият ученик си мисли, че кафето е някаква новооткрита алтернатива на кислорода и се дрогира с него безрезултатно, защото изнасиленият въздух (особено във втора смяна) опиянява и приспива. Защо не проветрим? Уви, проветряването е крайно затруднително, тъй като от четирите налични прозореца се отварят само два и то само нагоре. При отварянето се получава се един тесен процеп, който е просто неефективен. Това ме кара да си задам въпрос с какъв акъл изобщо са поставени такива прозорци? Нима никой не е помислил, че вътре всекидневно ще дишат по цял ден на две смени класове от по над 25 човека? Това прилича на някакъв вариант на риалити шоуто “Survivor”. Е, можете да се радвате на пролетта. Тя ни донесе много приятни емоции, въздух и нормални температури. Радвайте се, защото ще дойде юни и жаркото лято ще ви накара пак да си мислите неприлични и недобронамерени неща за хората, решили прозорците ни да се отварят единствено нагоре. Поредното предизвикателство, което ще трябва да изтърпим. Е, според мен има много по-продуктивни начини за каляване на волята, но някак все не успяваме да стигнем до тях.

Споменах само малка част от нещата, за които си заслужава да се мисли, да се говори и да се работи в гимназията. Надявам се да послужат за някаква провокация и да бъде отворена дума за други проблеми на училището, а такива са налице – липсата на свободен достъп до интернет в извънучебно време с образователна цел, безопасността на учениците в района на училището, дейността на училищния парламент и много други. Ще се радвам, ако ЕГ-Прес се превърне в пространство не само за споделяне на лично творчество и новини, а и на нови позиции и идеи за развитието и усъвършенстването на гимназията също толкова ефективно, колкото и сравнително новия неофициален сайт на гимназията http://atlantida.free.bg/.

• Маргарита Хинова : 130 години по-късно...
  
  
• Полина - 9 д: СИЛЕН СЪМ, ЗАЩОТО ОБИЧАМ !
  
  
• Моника - 9 б: Беше есен, беше нощ...
  
  
• Адриана Нешева: Нищо не може да се сравни с чувството да си част от Езиковата!
  
  
• Василена Христова (Васлето): В ЕГ срещаш хора и създаваш неочаквано силни връзки - любов, която е като в приказка, и приятелства, които са вечни.
  
  
• Мануела Ангелова: Езиковата е магия, която носим в сърцето си завинаги!
  
  
• Виктор Чулев : Бъдещето трудно ще поднесе по-добро от онова, нашето време. Можете да го потърсите - то е там горе, малко над денонощния и под стълбите.
  
  
• Румяна Ечкова: Винаги си искал да бъдеш на върха, да си на грбена на вълната, да заблестиш като звезда.
  
  
• Маргарита Хинова: Една смърт е всичко, за което си заслужава всякое свое и лично да потопиш във забрава.
  
  
• Боряна Йотова: До извора от жажда ще загина и огън ще запаля в пепелта. Нощта ще бъде рамка на картина, платно ще бъде падаща звезда.