НЕЩО НАШЕ

Винаги съм искал да бъда там. Че кой ли не ще? Всички сме слушали истории – смешни, тъжни, ужасни, всякакви митове, легенди, предания, поверия, че и заклинания (ПраТи Ми) – но реалният живот е друго нещо, това ще ви каже дори Мечтателя от Хасково (а Хасково, според информация в Уикипедия, „е на почти еднаква географска ширина с Рим, Барселона, Тбилиси и Чикаго“). Истината е, че баирът към входа е стръмен и пие  кръв, пот и сълзи, а понякога и други концентрати. Малко се говори и за изпитите. А трябва! Тръгнете по главната улица на който си искате град (селата не ги броим, защото иначе ще загубим много време в обиколки из картата) и ще срещнете поне един младеж, зареян в (не) толкова чудния свят на изпитите. Питайте окаяния нещо – примерно как се казва – и ще видите, че отговорът не е лесен. Бъдете милосърдни, дайте му три възможности – а, б, в – може и да се сети по метода на изключването. „Проклет да съм, май беше нещо с В... Васил! Да, Васил!“ Знаех си, че ще си спомни.

Кажете си обаче правичката – нищо от това не може да ви уплаши, нали? Така ви искам! Не че не можете да се откажете, но приключението не е за изпускане. Екшън и рокендрол форевър, знаете. Ще прощавате и дългото въведение, ама е добре първо да се разчупи ледът. В днешно време всеки забранява, всеки заповядва, че не е хубаво да се чупи, капитализмът е затова, за да се строи. „Ледовете да стоят, защото разтопят ли се – всички ще се издавим в  анархичния поток.“ Но повечето забравят, че не всичко, което не е ред, е безредие. Йохан Кройф, онзи с 14-ти номер, го е казал - „организиран хаос“. Та като стигнете веднъж горе на баира, народът ще ви обяснява как всички са едно голямо и задружно семейство, как „ние сме си наши хора“, по някое време ще бъдат вметнати и традициите. Звучи като мафиотска организация, нали? Топло, топло... Е, както знаем от филмите, офертите на Коза Ностра (в превод – Нещо Наше) не се отказват. Обаче не забравяйте –  понякога можете да изиграете традициите, да изкарате бизнеса на светло един вид. Трошете ледовете от време на време, защото в противен случай пролетта няма да дойде и тогава става лошо.

Лошо всъщност няма, но къде ли е доброто? Е, нали ви споменах за приключенията, записвайте си като сте си забравили тетрадката! Животът на баира е красив. Най-малкото защото всичко долу изглежда толкова дребно и незначително. И от там горе – няма да повярвате – даже и красиво се пада. Както и всяко падане, и това в края на краищата боли, но полетът си заслужава гледката. „И дори да пропадна, поне за миг да полетя“. А, да. Музиката. Погледнете няколко реда по-горе. Добре де, не са няколко реда! Затова и ви казвам,че трябва да слушате музика – за да разширииииииииииииите хоризонта си, да не приемате всичко толкова буквално. Та като погледнете по-горе, ще прочетете стила. Но стилът няма значение – важно е посланието. Важното не е важно – чаткате ли? Защото аз – май не... Но не се обърквайте! В живота успяват само съобразителните. На баира  се срещат много схватливи люде и, което е още по-хубаво, всички те се намират в постоянна конкуренция. Малко битка калява характера, нали така. Даже е и забавно. Каузи не липсват, сродни души също, но интересите са си интереси – а приятелството е за по-сериозни научни разработки от настоящата. Но го има, бъдете сигурни – някъде там, между думите, действията и „малките неща“. Не очаквайте обаче да го разпознаете – в неговата мистерия се крие цялата красота на простия баир.

Това беше от мен, вече съм от другата страна. Знаете как е – подслушват телефона, човек няма как да не изпусне някой детайл от схемата, хващат го, пее, нова самоличност, друг град... Дали съжалявам ли? Само за едно – че бъдещето трудно ще поднесе нещо по-добро. По-добро от онова време, нашето време. Можете да го потърсите – то е там горе, малко над денонощния и по стълбите, вече знаете, че е стръмно. И вълнуващо. Пък и се учат и езици.

Хайде, аз ще бягам, че тенджерата загоря, а дъждът заваля. А вие се пазете. И римувайте по-често.