В очакване на празника и в очакване на ваканцията училището ни преживя отново различни емоции...!  Преживя и сподели страданието на близък, преживя и сподели мъката от загубата на приятел, преживя и сподели триумфите на своите ученици, преживя и сподели радостта от срещите със завърналите се вече бивши..
Колко много чувства предколедно, в които Езиковата отново показа, че живее сплотено, че мисли в една посока. И в изпитанията и скръбта, и в радостите и победите училището ни беше едно Сърце, един Разум, едно Вълнение. Ритъмът на общия ни живот побра различните лица на времето. Сля в едно Тъгата и Вдъхновението, Възторга и Гнева, че нещо несправедливо се случва. И не можем да го променим...
Но можем да променим себе си.  Да се вгледаме в живота си, да се замислим, да оценим...Да се вгледаме, означава и да живеем, променяйки се, защото Духът на училището е Традицията, но и Новото. А моята предколедна мечта е все повече от учениците ми да живеят с Новото, да се раздават в името на Новото, да изобретяват в Името на Новото, да гледат и мислят един ход напред в името на Новото.
Коледа е! В очакване на това  Ново – нека си пожелаем Дързост и Смелост, Откривателство и Неспокойство, за да вървим напред, да е все по-светъл пътят ни, за да гледаме все към хоризонта на невъзможното!
И макар и обърнати към Новото, знам ще носим в сърцата си следите на миналото, защото някой от приятелите си тръгват, но нещо от тях винаги ще ни следва, защото няма истински край за тези , които обичаме.
Светли и благословени дни за нас, за всички, които носим в душите си!